Мотокари – това са вид специални складови превозни средства, които са предназначени за повдигане, преместване, разтоварване, товарене, складиране на палети и други различни видове товари с вилица или други прикачени устройства. История на мотокари. Предшествениците на съвременните мотокари се появяват в края на 19 и началото на 20 век. През 1906 година пенсилванската железница въвежда първата платформа за багаж с електрическо задвижване, която се използва в нейните станции. Модерните мотокари се появява в края на 20-те години от няколко независими американски и европейски компании. Определен тласък за развитието на тази индустрия дава първата световна война, по време на която недостигът на работна ръка доведе до факта, че няколко инженери започват самостоятелно да разработват оборудване за складови операции. Непосредствените предшественици на индустриалните мотокари са мотокарите Clark и Hyster. Първия мотокар Hyster се произвежда в Съветския съюз през 1930 година, в челябинския тракторен завод.
История на мотокар през втората световна война
Втората световна война ускорява развитието на производството на мотокари, предимно в Съединените американски щати. Американската компания Hyster доставя мотокари за нуждите на американската армия. След Втората световна война те продължават да работят в Европа за възстановяване на разрушените градове и стават легендарни със своята мощ и надеждност. Производителите на мотокари в Източна Европа също така са изиграли толкова важна роля в историята за развитието на мотокарите. През 50-те години в Съветския съюз се появяват мотокарите Balkancar и бързо печелят значителен пазарен дял. През 80-те години на съветския пазар се появяват японските мотокари Toyota, Komatsu,TSM и Nissan. До момента в света най-големи производители на мотокари, като марки са Linde, Komatsu, Hyster, Toyota, Komatsu,TSM, Nissan, Yale, Mitsubishi и Caterpillar. С всеки изминал ден мотокарите се подобряват значително много. Много производители на мотокари отдават значение не само на функционалността, но и на дизайна на мотокарите. При тяхното разработване инженерите използват най-новите технологии. Сега вече фирмите за мотокари внасят високо качествена подемна техника и различни видове мотокари, според желанието на клиента.
История на мотокарите и електрокари
Електрокарите заемат първо място в света, тъй като са много по-икономични и много по-екологични в експлоатация. Във връзка с развитието на съвременни технологии за източници на енергия, като литиев титанат, електрокарите стават десет пъти по-добри по отношение на ниските разходи за продажба и експлоатационен живот. Електрокарите на почти еднакви пазарни цени с мотокарите не консумират гориво, не изискват скъпа поддръжка и използват литиево-титанатни батерии. Те абсолютно по-никакъв начин не изискват поддръжка и смяна на батериите през целия си жизнен цикъл. Електрокарите които са оборудвани с литиево-титанови батерии, се зареждат много бързо. Зареждането на батерията се осъществява до 6 минути до пълно зареждане и 3 минути до 80% ниво на зареждане.Те много ефективно разпределят зареждането си, с коефициент от 93% и спестяват енергията от регенерацията на електрокара по време на спиране. Тези повдигачи може да работят без никакви загуби при температури до минус 30 градуса. В момента тази технология се произвежда активно от японската корпорация TOSHIBA, а литиево-титанови батерии се използват при електрокарите Komatsu.
Класификация на мотокарите
Мотокарите се разделят на 7 класа, като, клас I – електрокари, клас II – оборудване за работа в тесни коридори, като странични товарачи. Клас III – стакери и електрически колички, клас IV – мотокари с двигатели с вътрешно горене и плътни гуми, клас V – мотокари с двигатели с вътрешно горене с пневматични гуми. Клас VI – конвейери, и клас VII – мотокари 4 X 4 – предназначени за работа при трудни условия и по тежки настилки. Тази класификация не отразява някои специфични характеристики, така че не всички производители ги предлагат като оферти. Мачтите на мотокарите се разделят на три групи. Това са двусекционна мачта, без свободно движение на вилиците, двусекционна мачта със свободен ход на вилиците и трисекционна мачта, със свободен ход на вилиците. Колелата на мотокарите се разделят на Пневматични – стандартна конструкция на гумата. Те осигуряват добър пробег и имат добри свойства от поемане на удари, но с по-ниска стабилност. Те имат предимства при работа на лоши работни повърхности. Superelastic – това е името на марката на гумата. Осигурява отлична устойчивост на износване, стабилност на мотокара, но с по-малко абсорбиране на удари. Полиуретанови гуми – обикновено се поставят на подемно транспортна техника която работи на равни повърхности.
Прикачени устройства за мотокари
История на мотокари. Допълнителните устройства и механизми са предназначени да разширят възможностите на стандартния мотокар, като същевременно влияят значително много на неговите разходи. Най-често се използват следните прикачени елементи. Вичични изравнители, въртящи се вилици или така нареченият ротатор. Виличен изравнител за позициониране, грайфер за ролки с въртяща скоба за валци и цеви. Освен това има и други по-рядко срещани устройства като, снегорин, скоба за транспортиране на големи домакински уреди, като хладилници, перални машини и други. Почти всички горепосочени приспособления могат да имат много модификации, които променят индивидуалните характеристики.